инхибирало е

Речник на българския език

1. инхибирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инхибирало е е производна форма на инхибирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инхибирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инхибирало е е производна форма на инхибирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инхибирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инхибирало е е производна форма на инхибирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).