инхибирало

Речник на българския език

1. инхибирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инхибирало е производна форма на инхибирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инхибирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инхибирало е производна форма на инхибирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инхибирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инхибирало е производна форма на инхибирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инхибирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инхибирало е производна форма на инхибирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).