инхибирали

Речник на българския език

1. инхибирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

инхибирали е производна форма на инхибирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. инхибирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

инхибирали е производна форма на инхибирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. инхибирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

инхибирали е производна форма на инхибирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. инхибирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

инхибирали е производна форма на инхибирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).