инхибирала

Речник на българския език

1. инхибирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

инхибирала е производна форма на инхибирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. инхибирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

инхибирала е производна форма на инхибирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. инхибирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

инхибирала е производна форма на инхибирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. инхибирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

инхибирала е производна форма на инхибирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).