инхибира

Речник на българския език

1. инхибира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

инхибира е производна форма на инхибирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. инхибира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

инхибира е производна форма на инхибирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. инхибира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

инхибира е производна форма на инхибирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).