инхалирахте

Речник на българския език

1. инхалирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

инхалирахте е производна форма на инхалирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. инхалирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

инхалирахте е производна форма на инхалирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).