инхалирало

Речник на българския език

1. инхалирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инхалирало е производна форма на инхалирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инхалирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инхалирало е производна форма на инхалирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инхалирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инхалирало е производна форма на инхалирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инхалирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инхалирало е производна форма на инхалирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).