инхалирал

Речник на българския език

1. инхалирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инхалирал е производна форма на инхалирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инхалирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инхалирал е производна форма на инхалирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инхалирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инхалирал е производна форма на инхалирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инхалирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инхалирал е производна форма на инхалирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).