инхалира

Речник на българския език

1. инхалира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

инхалира е производна форма на инхалирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. инхалира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

инхалира е производна форма на инхалирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. инхалира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

инхалира е производна форма на инхалирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).