инфузирал

Речник на българския език

1. инфузирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфузирал е производна форма на инфузирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инфузирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфузирал е производна форма на инфузирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инфузирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инфузирал е производна форма на инфузирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инфузирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инфузирал е производна форма на инфузирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).