инфектирал е

Речник на българския език

1. инфектирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфектирал е е производна форма на инфектирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инфектирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфектирал е е производна форма на инфектирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инфектирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфектирал е е производна форма на инфектирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).