инфектирала

Речник на българския език

1. инфектирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

инфектирала е производна форма на инфектирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. инфектирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

инфектирала е производна форма на инфектирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. инфектирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

инфектирала е производна форма на инфектирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. инфектирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

инфектирала е производна форма на инфектирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).