инфантилизирал е

Речник на българския език

1. инфантилизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфантилизирал е е производна форма на инфантилизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инфантилизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфантилизирал е е производна форма на инфантилизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инфантилизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфантилизирал е е производна форма на инфантилизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).