инфантилизирало

Речник на българския език

1. инфантилизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инфантилизирало е производна форма на инфантилизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инфантилизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инфантилизирало е производна форма на инфантилизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инфантилизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инфантилизирало е производна форма на инфантилизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инфантилизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инфантилизирало е производна форма на инфантилизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).