инфантилизирали

Речник на българския език

1. инфантилизирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

инфантилизирали е производна форма на инфантилизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. инфантилизирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

инфантилизирали е производна форма на инфантилизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. инфантилизирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

инфантилизирали е производна форма на инфантилизирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. инфантилизирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

инфантилизирали е производна форма на инфантилизирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).