инфантилизирал

Речник на българския език

1. инфантилизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфантилизирал е производна форма на инфантилизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инфантилизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инфантилизирал е производна форма на инфантилизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инфантилизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инфантилизирал е производна форма на инфантилизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инфантилизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инфантилизирал е производна форма на инфантилизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).