интуирахме

Речник на българския език

1. интуирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

интуирахме е производна форма на интуирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. интуирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

интуирахме е производна форма на интуирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).