интубирах

Речник на българския език

1. интубирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

интубирах е производна форма на интубирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. интубирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

интубирах е производна форма на интубирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).