интубирал си

Речник на българския език

1. интубирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

интубирал си е производна форма на интубирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. интубирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

интубирал си е производна форма на интубирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. интубирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

интубирал си е производна форма на интубирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).