интубирали

Речник на българския език

1. интубирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

интубирали е производна форма на интубирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. интубирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

интубирали е производна форма на интубирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. интубирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

интубирали е производна форма на интубирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. интубирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

интубирали е производна форма на интубирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).