интубирал

Речник на българския език

1. интубирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интубирал е производна форма на интубирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. интубирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интубирал е производна форма на интубирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. интубирал — мин. деят. св. прич. м. р.

интубирал е производна форма на интубирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. интубирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

интубирал е производна форма на интубирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).