интронизирал е

Речник на българския език

1. интронизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интронизирал е е производна форма на интронизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. интронизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интронизирал е е производна форма на интронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. интронизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интронизирал е е производна форма на интронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).