интронизирала

Речник на българския език

1. интронизирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

интронизирала е производна форма на интронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. интронизирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

интронизирала е производна форма на интронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. интронизирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

интронизирала е производна форма на интронизирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. интронизирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

интронизирала е производна форма на интронизирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).