интронизирал

Речник на българския език

1. интронизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интронизирал е производна форма на интронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. интронизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интронизирал е производна форма на интронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. интронизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

интронизирал е производна форма на интронизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. интронизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

интронизирал е производна форма на интронизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).