интригувах

Речник на българския език

1. интригувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

интригувах е производна форма на интригувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. интригувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

интригувах е производна форма на интригувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).