интригувал съм

Речник на българския език

1. интригувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

интригувал съм е производна форма на интригувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. интригувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

интригувал съм е производна форма на интригувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. интригувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

интригувал съм е производна форма на интригувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).