интригувал

Речник на българския език

1. интригувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интригувал е производна форма на интригувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. интригувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интригувал е производна форма на интригувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. интригувал — мин. деят. св. прич. м. р.

интригувал е производна форма на интригувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. интригувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

интригувал е производна форма на интригувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).