интригантствало е

Речник на българския език

1. интригантствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интригантствало е е производна форма на интригантствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. интригантствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интригантствало е е производна форма на интригантствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. интригантствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интригантствало е е производна форма на интригантствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).