интимничил съм

Речник на българския език

1. интимничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

интимничил съм е производна форма на интимнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. интимничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

интимничил съм е производна форма на интимнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).