интимничило съм

Речник на българския език

1. интимничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

интимничило съм е производна форма на интимнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. интимничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

интимничило съм е производна форма на интимнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).