интимничило е

Речник на българския език

1. интимничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интимничило е е производна форма на интимнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. интимничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интимничило е е производна форма на интимнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).