интимничило

Речник на българския език

1. интимничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интимничило е производна форма на интимнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. интимничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

интимничило е производна форма на интимнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).