интимничил

Речник на българския език

1. интимничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интимничил е производна форма на интимнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. интимничил — мин. деят. св. прич. м. р.

интимничил е производна форма на интимнича (мин. деят. св. прич. м. р.).