интимничело

Речник на българския език

1. интимничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интимничело е производна форма на интимнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. интимничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

интимничело е производна форма на интимнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).