интерполирал е

Речник на българския език

1. интерполирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интерполирал е е производна форма на интерполирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. интерполирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интерполирал е е производна форма на интерполирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. интерполирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интерполирал е е производна форма на интерполирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).