интерполирал

Речник на българския език

1. интерполирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интерполирал е производна форма на интерполирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. интерполирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

интерполирал е производна форма на интерполирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. интерполирал — мин. деят. св. прич. м. р.

интерполирал е производна форма на интерполирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. интерполирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

интерполирал е производна форма на интерполирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).