интерпелирало

Речник на българския език

1. интерпелирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интерпелирало е производна форма на интерпелирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. интерпелирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интерпелирало е производна форма на интерпелирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. интерпелирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

интерпелирало е производна форма на интерпелирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. интерпелирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

интерпелирало е производна форма на интерпелирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).