интервюирало

Речник на българския език

1. интервюирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интервюирало е производна форма на интервюирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. интервюирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

интервюирало е производна форма на интервюирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. интервюирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

интервюирало е производна форма на интервюирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. интервюирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

интервюирало е производна форма на интервюирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).