инсуфлирало

Речник на българския език

1. инсуфлирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инсуфлирало е производна форма на инсуфлирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инсуфлирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инсуфлирало е производна форма на инсуфлирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инсуфлирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инсуфлирало е производна форма на инсуфлирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инсуфлирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инсуфлирало е производна форма на инсуфлирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).