инсуфлира

Речник на българския език

1. инсуфлира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

инсуфлира е производна форма на инсуфлирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. инсуфлира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

инсуфлира е производна форма на инсуфлирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. инсуфлира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

инсуфлира е производна форма на инсуфлирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).