инструментирало е

Речник на българския език

1. инструментирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инструментирало е е производна форма на инструментирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инструментирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инструментирало е е производна форма на инструментирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инструментирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инструментирало е е производна форма на инструментирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).