инструментирало

Речник на българския език

1. инструментирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инструментирало е производна форма на инструментирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инструментирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инструментирало е производна форма на инструментирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инструментирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

инструментирало е производна форма на инструментирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. инструментирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

инструментирало е производна форма на инструментирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).