инструментирал

Речник на българския език

1. инструментирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инструментирал е производна форма на инструментирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инструментирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инструментирал е производна форма на инструментирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инструментирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инструментирал е производна форма на инструментирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инструментирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инструментирал е производна форма на инструментирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).