инсинуирал

Речник на българския език

1. инсинуирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инсинуирал е производна форма на инсинуирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. инсинуирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

инсинуирал е производна форма на инсинуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. инсинуирал — мин. деят. св. прич. м. р.

инсинуирал е производна форма на инсинуирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. инсинуирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

инсинуирал е производна форма на инсинуирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).