инокулираше

Речник на българския език

1. инокулираше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

инокулираше е производна форма на инокулирам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. инокулираше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

инокулираше е производна форма на инокулирам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).