инокулирахте

Речник на българския език

1. инокулирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

инокулирахте е производна форма на инокулирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. инокулирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

инокулирахте е производна форма на инокулирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).