инокулираха

Речник на българския език

1. инокулираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

инокулираха е производна форма на инокулирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. инокулираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

инокулираха е производна форма на инокулирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).