инокулирало съм

Речник на българския език

1. инокулирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

инокулирало съм е производна форма на инокулирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. инокулирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

инокулирало съм е производна форма на инокулирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. инокулирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

инокулирало съм е производна форма на инокулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).