инокулирало е

Речник на българския език

1. инокулирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инокулирало е е производна форма на инокулирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. инокулирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инокулирало е е производна форма на инокулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. инокулирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

инокулирало е е производна форма на инокулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).