1. инокулирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
инокулирало е производна форма на инокулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. инокулирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
инокулирало е производна форма на инокулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. инокулирало — мин. деят. св. прич. ср. р.
инокулирало е производна форма на инокулирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. инокулирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
инокулирало е производна форма на инокулирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).